Dec 3, 2020, 9:26 PM

Календар за 2020 г.

  Poetry » Civic
422 0 0

На стената календарът

отънял е вече.

Само лист му е останал,

ето, погледнете.

 

Пооскубахме го доста

през изтеклата година.

Чудно е, че и това остана

в тая тежка карантина.

 

Фойерверки, пожелания

в новогодишната нощ.

Вместо подарък – изпитания

изсипа коледният кош.

 

После пролетна надежда…

Живот на заб(р)авен каданс…

Напук - лятна фиеста,

море и… тъжен маскен бал.

 

Есенният листопад орони

вярата, надеждата.

И вместо шапки… „корони“ 

нахлузи на зимата, снежната.

 

На последния, оцелелия лист

танцуват уж празнични дати    

в цвят червено - сребрист

на дистанция, в малки квадрати. 

 

История всеки си има

в тези дванадесет листа.

Изпитанието захвърлям в архива

на отминалата наша година!

 

Искам нов календар! С картини

без маска и с открито лице!

Без листове, отбелязани с карантини,

а на всеки от тях – огромно сърце!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...