18 feb 2020, 22:54

Калинка 

  Poesía » Del paisaje, Otra
622 0 0

 

Есенна калинка...

(настроение)                     

                                      ..

 

Във нощта като с кобилка млада

вятърът играе с листопада,

язди по оголените клони:

облаци – жребци  галопно гони...

 

Есен грабва сърпа на Луната

и изтръгва до едно цветята –

само от червената латинка

ражда се последната калинка

 

и насочва към нощта антени –

малки, свръхчувствителни, червени:

те  излъчват лятна серенада

в златната игра на листопада...

 

...Златен дъжд и златна месечина –

огнен Вятър през нощта премина

и разпръсна лятно настроение:

Облаци...

                 Звезди...

                            Листа...

   Движение...

 

 

 1985.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??