Есенна калинка...
(настроение)
..
Във нощта като с кобилка млада
вятърът играе с листопада,
язди по оголените клони:
облаци – жребци галопно гони...
Есен грабва сърпа на Луната
и изтръгва до едно цветята –
само от червената латинка
ражда се последната калинка
и насочва към нощта антени –
малки, свръхчувствителни, червени:
те излъчват лятна серенада
в златната игра на листопада...
...Златен дъжд и златна месечина –
огнен Вятър през нощта премина
и разпръсна лятно настроение:
Облаци...
Звезди...
Листа...
Движение...
1985.
© Коста Качев Всички права запазени