4 dic 2005, 20:38

Калисто

  Poesía
740 0 0
                        Търся твоите очи в тъмата,
                        а нещо в мен се явно самотата.
                        Обичам,но безсилна аз се чувствам
                        пред теб,пред Бога и света.
                        Къде красивото да търся,
                        а може би последна спирка е пръстта?!
                        Минават дните,гонени от луда страст.
                        Търся,но не намирам
                         гоня,но не достигам.
                         Обичам с дива страст
                         изгарям,но нямам власт.
                         Какво за теб съм аз?
                         Една сълза,една звезда
                         за тебе  вечно аз ще грея
                         и пак с мечти за теб
                         аз ще копнея!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...