Dec 4, 2005, 8:38 PM

Калисто

  Poetry
736 0 0
                        Търся твоите очи в тъмата,
                        а нещо в мен се явно самотата.
                        Обичам,но безсилна аз се чувствам
                        пред теб,пред Бога и света.
                        Къде красивото да търся,
                        а може би последна спирка е пръстта?!
                        Минават дните,гонени от луда страст.
                        Търся,но не намирам
                         гоня,но не достигам.
                         Обичам с дива страст
                         изгарям,но нямам власт.
                         Какво за теб съм аз?
                         Една сълза,една звезда
                         за тебе  вечно аз ще грея
                         и пак с мечти за теб
                         аз ще копнея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...