4.12.2005 г., 20:38

Калисто

737 0 0
                        Търся твоите очи в тъмата,
                        а нещо в мен се явно самотата.
                        Обичам,но безсилна аз се чувствам
                        пред теб,пред Бога и света.
                        Къде красивото да търся,
                        а може би последна спирка е пръстта?!
                        Минават дните,гонени от луда страст.
                        Търся,но не намирам
                         гоня,но не достигам.
                         Обичам с дива страст
                         изгарям,но нямам власт.
                         Какво за теб съм аз?
                         Една сълза,една звезда
                         за тебе  вечно аз ще грея
                         и пак с мечти за теб
                         аз ще копнея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...