AnTiHrIsTa (Амбър)
62 109
29 feb 2008, 7:53

Калният път 

  Poesía » Otra
1479 0 5

Вървя по калния път.
Безцелно се лутам във мрака.
Сама съм. Някога изгубих всичко ценно за мен
и сега нямам нищо. Самата аз съм нищо.
Остана ми само омразата.
Единствено тя ме кара да живея.
Мразя този свят. Заради него сега ме боли.
Или може би пък не.
Може би аз самата си причиних тази болка,
може би аз сама се затворих в този ад.
Разбира се аз бях главната виновница.
Та нали самата аз сложих края на всичко.
Избягах от най-любимите си хора,
дори от теб. Сама се превърнах в мъченица.
Чудовищната ми страна във мене надделя и
се превърнах във изчадие, в същински демон.
Убих със собствените си ръце онезиq които обичах,
дори и теб, а после избягах.
Опитах да се скрия от болката,
от мрака и се превърнах във отшелник.
Сама избрах съдбата на самотница.
Сама избрах да бъда звяр, а не човек.
Сама избрах да мразя, вместо да обичам.
Превърнах се в развратница, убийца и диктатор.
И сменям пътищата кални, прашни.
Лутам се в безкрая. Развратнича, убивам.
Но болката не секва и споменът не си отива.
Споменът за теб, за всички онези,
които обичах някога, за обичта,
за щастието, за светлината.
И тогава осъзнавам, че животът ми не струва нищо,
че съм нищожество. Какво си мислeх,
че мога да избягам от миналото си?
Това е невъзможно. То ще ме преследва винаги
и ще ми напомня какво направих.
А сега вървя по калния път
и спомените ме нападат, за да ми напомнят,
че някога била съм аз човек.

© Амбър Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??