Калпава радост
гръм от ясно небе трескав порой
на баир лозе ягоди бариера
диря няма но споменът все ме намира
с калпава радост и с канавка извикала:
“стой!” “не умирай!”
пряк път няма в страстта
стой та гледай как бутаме дружно
онова което е важно и нужно
впрегнали мисъл старание плам
мокри до кости с настръхнала кожа
всеки мълчи си и бута ли бута ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.