Калпава радост
Калпава радост
гръм от ясно небе трескав порой
на баир лозе ягоди бариера
диря няма но споменът все ме намира
с калпава радост и с канавка извикала:
“стой!” “не умирай!”
пряк път няма в страстта
стой та гледай как бутаме дружно
онова което е важно и нужно
впрегнали мисъл старание плам
мокри до кости с настръхнала кожа
всеки мълчи си и бута ли бута
а дъждът ни се смее ли смее
смееш ли да му креснеш да онемее
а посмей та да видиш как кипва и пени се
шумен гняв из мъжка душица
оттогава се помни и знае
тъй се избутва… колица
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Така си беше, Валери!
