13 mar 2018, 23:42

Камбана

  Poesía
498 1 0

Ако бях камбана, щях да бия.
Управляващите щяха да усетят,
че бушува ли в една душа стихия,
звук камбанен, будят ветровете.

Щях на Бог, словата да разнасям,
не да търся думите житейски.
Щях езикът удрящ, да понасям,
щях да си живуркам по библейски.

Щях да се клатушкам и да пея,
нямаше да трупам във душата.
Щях навярно в кула да живея,
не като страдалец на земята.

Щях за злото да предупреждавам.
За молитви, щях да ви подканям.
Доброта, на глас щях да раздавам
и единствено на Бога да се кланям.

Аз не съм камбана, но вибрирам.
Мъчат ме житейските неволи.
Думи от душата ми извират.
Бог чрез тях, за всички ни, се моли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....