13.03.2018 г., 23:42

Камбана

496 1 0

Ако бях камбана, щях да бия.
Управляващите щяха да усетят,
че бушува ли в една душа стихия,
звук камбанен, будят ветровете.

Щях на Бог, словата да разнасям,
не да търся думите житейски.
Щях езикът удрящ, да понасям,
щях да си живуркам по библейски.

Щях да се клатушкам и да пея,
нямаше да трупам във душата.
Щях навярно в кула да живея,
не като страдалец на земята.

Щях за злото да предупреждавам.
За молитви, щях да ви подканям.
Доброта, на глас щях да раздавам
и единствено на Бога да се кланям.

Аз не съм камбана, но вибрирам.
Мъчат ме житейските неволи.
Думи от душата ми извират.
Бог чрез тях, за всички ни, се моли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...