13 мар. 2018 г., 23:42

Камбана

503 1 0

Ако бях камбана, щях да бия.
Управляващите щяха да усетят,
че бушува ли в една душа стихия,
звук камбанен, будят ветровете.

Щях на Бог, словата да разнасям,
не да търся думите житейски.
Щях езикът удрящ, да понасям,
щях да си живуркам по библейски.

Щях да се клатушкам и да пея,
нямаше да трупам във душата.
Щях навярно в кула да живея,
не като страдалец на земята.

Щях за злото да предупреждавам.
За молитви, щях да ви подканям.
Доброта, на глас щях да раздавам
и единствено на Бога да се кланям.

Аз не съм камбана, но вибрирам.
Мъчат ме житейските неволи.
Думи от душата ми извират.
Бог чрез тях, за всички ни, се моли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....