15 oct 2015, 21:24

Камбана в сърцата

  Poesía » Otra
580 0 1

Камбана в сърцата

 

Тълпа... човечета, които си приличат...

Помежду тях, тъй странен, е поне един.

Послушно пазят те обществено приличие,

а той, по съвест, май на себе си вреди...

Понеже се не вписва нито в протокола

и нито в нормите им на фалшив морал,

понеже те - безкрили мравки - нямат полет,

а той като орел на свободата е летял.

Присмиват се ехидно и го подиграват -

с безумствата си на поет за тях е луд.

Светилникът му на сърцето им прощава,

но знае - и подир това ще е оплют.

С тръбата си на безпокойството ги буди,

но сякаш имат те в ушите си памук.

И сигурно ще се яви за него някой Юда -

ще дръннат златни сребърници с кървав звук.

А в тишината плачещата му камбана

направо във сърцата им ще зазвъни.

Ще го посрещнат те тогава със "Осанна!",

а след това ще ревнат с грозен вик: "Разпни!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Върбан Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не е лесно да си поет в България. Но поетичната муза се храни най-вече с терзания... От мен "Осанна!" Поздрав!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...