Камбана в сърцата

Тълпа... човечета, които си приличат...

Помежду тях, тъй странен, е поне един.

Послушно пазят те обществено приличие,

а той, по съвест, май на себе си вреди...

Понеже се не вписва нито в протокола

и нито в нормите им на фалшив морал,

понеже те - безкрили мравки - нямат полет,

а той като орел на свободата е летял.

Присмиват се ехидно и го подиграват -

с безумствата си на поет за тях е луд.

Светилникът му на сърцето им прощава,

но знае - и подир това ще е оплют.

С тръбата си на безпокойството ги буди,

но сякаш имат те в ушите си памук.

И сигурно ще се яви за него някой Юда -

ще дръннат златни сребърници с кървав звук.

А в тишината плачещата му камбана

направо във сърцата им ще зазвъни.

Ще го посрещнат те тогава със "Осанна!",

а след това ще ревнат с грозен вик: "Разпни!"