18 mar 2020, 14:38

Камбаните...И глухите ги чуха! 

  Poesía » Filosófica
605 7 14

Трънливите ни плетове бодат,
полека любовта ни ослепява,
но тя и пипнешком намира път,
и в тъмното се учи да прощава.

И носят бели гълъби перца,
и клонки от маслина ни подават
И имат мизантропите сърца,
които в карантина оживяват.

Копнежно гледа мъничко дете,
към слънцето, зелената тревица
в гърдичките му любовта расте...
Душата му припърхва, като птица.

И този свят от злоба оболял,
отърсва се от черното си рухо.
Едно дете целува гълъб бял.
Камбаните...И глухите ги чуха!

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

ПРОШКА ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА
Защото не е време за лъжа
и става малка земната обител,
аз днес намирам шанс да потъжа
за мравката, пребродила лехите, ...
  854  10 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??