Mar 18, 2020, 2:38 PM

Камбаните...И глухите ги чуха! 

  Poetry » Phylosophy
533 7 15

Трънливите ни плетове бодат,
полека любовта ни ослепява,
но тя и пипнешком намира път,
и в тъмното се учи да прощава.

И носят бели гълъби перца,
и клонки от маслина ни подават
И имат мизантропите сърца,
които в карантина оживяват.

Копнежно гледа мъничко дете,
към слънцето, зелената тревица
в гърдичките му любовта расте...
Душата му припърхва, като птица.

И този свят от злоба оболял,
отърсва се от черното си рухо.
Едно дете целува гълъб бял.
Камбаните...И глухите ги чуха!

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

ПРОШКА ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА
Защото не е време за лъжа
и става малка земната обител,
аз днес намирам шанс да потъжа
за мравката, пребродила лехите, ...
  731  10 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??