Камбаните...И глухите ги чуха!
Трънливите ни плетове бодат,
полека любовта ни ослепява,
но тя и пипнешком намира път,
и в тъмното се учи да прощава.
И носят бели гълъби перца,
и клонки от маслина ни подават
И имат мизантропите сърца,
които в карантина оживяват.
Копнежно гледа мъничко дете,
към слънцето, зелената тревица
в гърдичките му любовта расте...
Душата му припърхва, като птица.
И този свят от злоба оболял,
отърсва се от черното си рухо.
Едно дете целува гълъб бял.
Камбаните...И глухите ги чуха!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
