18 мар. 2020 г., 14:38

Камбаните...И глухите ги чуха! 

  Поэзия » Философская
532 7 15

Трънливите ни плетове бодат,
полека любовта ни ослепява,
но тя и пипнешком намира път,
и в тъмното се учи да прощава.

И носят бели гълъби перца,
и клонки от маслина ни подават
И имат мизантропите сърца,
които в карантина оживяват.

Копнежно гледа мъничко дете,
към слънцето, зелената тревица
в гърдичките му любовта расте...
Душата му припърхва, като птица.

И този свят от злоба оболял,
отърсва се от черното си рухо.
Едно дете целува гълъб бял.
Камбаните...И глухите ги чуха!

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

ПРОШКА ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА
Защото не е време за лъжа
и става малка земната обител,
аз днес намирам шанс да потъжа
за мравката, пребродила лехите, ...
  730  10 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??