13 jul 2011, 22:55

Камен бряг

  Poesía
1.4K 0 4


Упойващ, този бряг ухае
на скална гордост и треви.
Витае нещо тук, витае,
но как ли да се улови?

Магии от небето баят,
делфини вятърът брои.
Притихнал в пещери, безкраят
копнее да се умори.

Китари бирено окайват
неслучена любовна шемет.
И всичко този бряг ти дава -
ако отказваш да го вземеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Белчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Саше...
  • Не правя, което не ми е драго да ми правят!
  • определено ще те запомня с едно (и по това ще те разпознавам) - във всеки твой текст има една метафора, която да запомниш цял живот

    може да звучи наивно и конструирано всичко останало, но има едно, едно, ама какво .. което да те държи и да четеш цялото заради него

    с поздрав
    /че да не сбъркаш намеренията ми с еманацията на висшата форма на духа - иронията/

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...