Упойващ, този бряг ухае
на скална гордост и треви.
Витае нещо тук, витае,
но как ли да се улови?
Магии от небето баят,
делфини вятърът брои.
Притихнал в пещери, безкраят
копнее да се умори.
Китари бирено окайват
неслучена любовна шемет.
И всичко този бряг ти дава -
ако отказваш да го вземеш.
© Александър Белчев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
