13 июл. 2011 г., 22:55

Камен бряг

1.4K 0 4


Упойващ, този бряг ухае
на скална гордост и треви.
Витае нещо тук, витае,
но как ли да се улови?

Магии от небето баят,
делфини вятърът брои.
Притихнал в пещери, безкраят
копнее да се умори.

Китари бирено окайват
неслучена любовна шемет.
И всичко този бряг ти дава -
ако отказваш да го вземеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Белчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Саше...
  • Не правя, което не ми е драго да ми правят!
  • определено ще те запомня с едно (и по това ще те разпознавам) - във всеки твой текст има една метафора, която да запомниш цял живот

    може да звучи наивно и конструирано всичко останало, но има едно, едно, ама какво .. което да те държи и да четеш цялото заради него

    с поздрав
    /че да не сбъркаш намеренията ми с еманацията на висшата форма на духа - иронията/

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...