27 jun 2007, 1:14

Каменна 

  Poesía
606 0 0
В душата крехка и ранима,
но черупката ми - тя е цялата от камък!
И сърцето - плахо е, безброй пъти разбивано,
но вече знае как умело да се защитава...
Момичето-мечтателка - загубено, отчаяно;
Изтръгнаха й идеалите, убиха я...
Сега старица е - самотница - забравена...
Ридаеща, в съня спасението пак ще дири...
Но дали ще го открие?...
******************************************
А всички ме виждат каменна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??