27.06.2007 г., 1:14

Каменна

731 0 0
В душата крехка и ранима,

но черупката ми - тя е цялата от камък!

И сърцето - плахо е, безброй пъти разбивано,

но вече знае как умело да се защитава...



Момичето-мечтателка - загубено, отчаяно;
Изтръгнаха й идеалите, убиха я...

Сега старица е - самотница - забравена...
Ридаеща, в съня спасението пак ще дири...

Но дали ще го открие?...

******************************************

А всички ме виждат каменна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...