12 feb 2005, 1:47

Каменните птици

  Poesía
1.3K 0 11


Не крадете птичата душа!

Не правете скулптори на птици!

Потръпващи без тежест в самота,
ятата им очакват свойте жици.

Очите им стопяват се във камък,

мълчат, изпепелени от небе…

В гърдите – само вкаменена рана

на мястото на птичето сърце.

Не правете скулптори на птици!

Не тъпчете птичата душа!
Презрете тази завист хищна,

че са родени само да летят.

Тъй дръзки са - сами проправят пътя

на своята въздушна свобода

и с поглед, от възторзи мътен,

летят към слънцето си…до смъртта.

Прекършен полет… Ледена зеница…

Небето е открадната  мечта

за окованата във  камък  птица,

застинала с разперени крила.

 

1987г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно!Много ме впечатли,особено
    "Очите им стопяват се във камък,

    мълчат, изпепелени от небе…

    В гърдите – само вкаменена рана

    на мястото на птичето сърце."
    Много красиво...
  • Нямам думи.
    Птицата, забързана във полет,
    окована в камък бял
    е предчувствие за пролет,
    без ята, със вятър спрял...
  • Много е хубаво!Прекрасно!
  • Ех, Веси, когато си на деветнайсет, мечтите летят, на 36 някои от тях се приземяват. Но все още има летящи, има летящи......
  • Много е хубаво, Нели!Понякога мечтите ни са като птиците...летят. Искаме непрекъснато да имаме техите крила и да сме в непрекъснат полет..където намираме щастието!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...