12 февр. 2005 г., 01:47

Каменните птици

1.3K 0 11


Не крадете птичата душа!

Не правете скулптори на птици!

Потръпващи без тежест в самота,
ятата им очакват свойте жици.

Очите им стопяват се във камък,

мълчат, изпепелени от небе…

В гърдите – само вкаменена рана

на мястото на птичето сърце.

Не правете скулптори на птици!

Не тъпчете птичата душа!
Презрете тази завист хищна,

че са родени само да летят.

Тъй дръзки са - сами проправят пътя

на своята въздушна свобода

и с поглед, от възторзи мътен,

летят към слънцето си…до смъртта.

Прекършен полет… Ледена зеница…

Небето е открадната  мечта

за окованата във  камък  птица,

застинала с разперени крила.

 

1987г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно!Много ме впечатли,особено
    "Очите им стопяват се във камък,

    мълчат, изпепелени от небе…

    В гърдите – само вкаменена рана

    на мястото на птичето сърце."
    Много красиво...
  • Нямам думи.
    Птицата, забързана във полет,
    окована в камък бял
    е предчувствие за пролет,
    без ята, със вятър спрял...
  • Много е хубаво!Прекрасно!
  • Ех, Веси, когато си на деветнайсет, мечтите летят, на 36 някои от тях се приземяват. Но все още има летящи, има летящи......
  • Много е хубаво, Нели!Понякога мечтите ни са като птиците...летят. Искаме непрекъснато да имаме техите крила и да сме в непрекъснат полет..където намираме щастието!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...