12 февр. 2005 г., 01:47

Каменните птици

1.3K 0 11


Не крадете птичата душа!

Не правете скулптори на птици!

Потръпващи без тежест в самота,
ятата им очакват свойте жици.

Очите им стопяват се във камък,

мълчат, изпепелени от небе…

В гърдите – само вкаменена рана

на мястото на птичето сърце.

Не правете скулптори на птици!

Не тъпчете птичата душа!
Презрете тази завист хищна,

че са родени само да летят.

Тъй дръзки са - сами проправят пътя

на своята въздушна свобода

и с поглед, от възторзи мътен,

летят към слънцето си…до смъртта.

Прекършен полет… Ледена зеница…

Небето е открадната  мечта

за окованата във  камък  птица,

застинала с разперени крила.

 

1987г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно!Много ме впечатли,особено
    "Очите им стопяват се във камък,

    мълчат, изпепелени от небе…

    В гърдите – само вкаменена рана

    на мястото на птичето сърце."
    Много красиво...
  • Нямам думи.
    Птицата, забързана във полет,
    окована в камък бял
    е предчувствие за пролет,
    без ята, със вятър спрял...
  • Много е хубаво!Прекрасно!
  • Ех, Веси, когато си на деветнайсет, мечтите летят, на 36 някои от тях се приземяват. Но все още има летящи, има летящи......
  • Много е хубаво, Нели!Понякога мечтите ни са като птиците...летят. Искаме непрекъснато да имаме техите крила и да сме в непрекъснат полет..където намираме щастието!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...