Каменно сърце
987
0
2
Каменно сърце
Пристигнеш ли от дълъг път - не ме събуждай,
тъй дълго чаках - уморена съм сега.
Със пръсти ледени не ме докосвай
и не очаквай да отворя своята душа!
Забравих вече как изглеждаш
и не искам да си спомням твоите черти.
Нима едва сега и ти усещаш,
че закъснял си прекалено може би.
Когато тръгваше, не чу ли мойте вопли,
сам каза, че така е по-добре.
Сега усмивката ти няма да ме стопли,
аз имам вече каменно сърце!
Пристигнеш ли от дълъг път - не ме събуждай,
тъй дълго чаках - уморена съм сега.
Със пръсти ледени не ме докосвай
и не очаквай да отворя своята душа!
Забравих вече как изглеждаш
и не искам да си спомням твоите черти.
Нима едва сега и ти усещаш,
че закъснял си прекалено може би.
Когато тръгваше, не чу ли мойте вопли,
сам каза, че така е по-добре.
Сега усмивката ти няма да ме стопли,
аз имам вече каменно сърце!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вяра Филипова Todos los derechos reservados
