Dec 22, 2007, 12:25 AM
Каменно сърце
688
0
2
Каменно сърце
Пристигнеш ли от дълъг път - не ме събуждай,
тъй дълго чаках - уморена съм сега.
Със пръсти ледени не ме докосвай
и не очаквай да отворя своята душа!
Забравих вече как изглеждаш
и не искам да си спомням твоите черти.
Нима едва сега и ти усещаш,
че закъснял си прекалено може би.
Когато тръгваше, не чу ли мойте вопли,
сам каза, че така е по-добре.
Сега усмивката ти няма да ме стопли,
аз имам вече каменно сърце!
Пристигнеш ли от дълъг път - не ме събуждай,
тъй дълго чаках - уморена съм сега.
Със пръсти ледени не ме докосвай
и не очаквай да отворя своята душа!
Забравих вече как изглеждаш
и не искам да си спомням твоите черти.
Нима едва сега и ти усещаш,
че закъснял си прекалено може би.
Когато тръгваше, не чу ли мойте вопли,
сам каза, че така е по-добре.
Сега усмивката ти няма да ме стопли,
аз имам вече каменно сърце!
© Вяра Филипова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
хубаво!!!
-
Тъжно, обидено, но хубаво. БРАВО!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
