КАМЪК
Бях отломка от скалите –
отдавна паднах от тях.
Над мене мътеха орлите,
от бури ръфан, изтънях.
Със грохот се търкулнах.
Водата завъртя ме в бяг.
Люлеех се в пътека лунна –
над хребета на стихнал бряг.
А времето – всевластник зъл,
във нокти ме грабна и разби.
Сега на пътя съм чакъл,
стъпкан от безброй съдби...
© Мимо Николов Todos los derechos reservados