Да бях от камък издялан,
да не пиша и да не говоря,
да ме заплюват, че съм ням
и не мога нищо да им сторя.

Да нямах сълзи да тъжа
как лошо е светът устроен, 
когато някой пада в самота,
а други гледат го като отровен.

Да нямах гърло да се смея,
когато виждам, че съм зле,
както тревата под камъка копнее
да живее, да се чувства по-добре.

Да бях, ама не съм
и няма нужда да се съжалявам,
ще пия повече от вечерния сън
и в утрото ще бързам да не остарявам.

Vacuum