7 июл. 2012 г., 10:51

Камък 

  Поэзия » Философская
777 0 0

Да бях от камък издялан,
да не пиша и да не говоря,
да ме заплюват, че съм ням
и не мога нищо да им сторя.

Да нямах сълзи да тъжа
как лошо е светът устроен, 
когато някой пада в самота,
а други гледат го като отровен.

Да нямах гърло да се смея,
когато виждам, че съм зле,
както тревата под камъка копнее
да живее, да се чувства по-добре.

Да бях, ама не съм
и няма нужда да се съжалявам,
ще пия повече от вечерния сън
и в утрото ще бързам да не остарявам.


Vacuum

© Влади Мир Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??