26 abr 2014, 9:06

Kaмъни

  Poesía » Otra
602 0 4

 

 

                                       КАМЪНИ...

 

                           И вече ми е някак леко -

                           виждам края на пътеката...

                           Имаше цветя по нея,

                           но камъните - епопея!

                           Дали е краят?

                           Не съвсем...

                           Букет от камъни берем.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Миндова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Такива са пътеките - някъде с цветя, някъде - с камъни... и трябва да се берат. Орисия...
  • Дааам, замислих се и аз - няма пътека без камъни.
    Поздрави!
  • Не само ги берем, но и ги ядем...
    Нали така ни се беше заканил Рейгън навремето...
    Ама никой не ни е виновен... каквото си посеем, това и ще ядем
    Харесах, Раде, кратко, точно, ясно, нетривиално!
    И горчиво замислящо...
  • Тук някой е пропуснал да попита берат ли се камъните Разпознаваем си, да знаеш и предвидим.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...