26 abr 2014, 9:06

Kaмъни

  Poesía » Otra
601 0 4

 

 

                                       КАМЪНИ...

 

                           И вече ми е някак леко -

                           виждам края на пътеката...

                           Имаше цветя по нея,

                           но камъните - епопея!

                           Дали е краят?

                           Не съвсем...

                           Букет от камъни берем.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Миндова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Такива са пътеките - някъде с цветя, някъде - с камъни... и трябва да се берат. Орисия...
  • Дааам, замислих се и аз - няма пътека без камъни.
    Поздрави!
  • Не само ги берем, но и ги ядем...
    Нали така ни се беше заканил Рейгън навремето...
    Ама никой не ни е виновен... каквото си посеем, това и ще ядем
    Харесах, Раде, кратко, точно, ясно, нетривиално!
    И горчиво замислящо...
  • Тук някой е пропуснал да попита берат ли се камъните Разпознаваем си, да знаеш и предвидим.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...