26 апр. 2014 г., 09:06

Kaмъни

600 0 4

 

 

                                       КАМЪНИ...

 

                           И вече ми е някак леко -

                           виждам края на пътеката...

                           Имаше цветя по нея,

                           но камъните - епопея!

                           Дали е краят?

                           Не съвсем...

                           Букет от камъни берем.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Миндова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Такива са пътеките - някъде с цветя, някъде - с камъни... и трябва да се берат. Орисия...
  • Дааам, замислих се и аз - няма пътека без камъни.
    Поздрави!
  • Не само ги берем, но и ги ядем...
    Нали така ни се беше заканил Рейгън навремето...
    Ама никой не ни е виновен... каквото си посеем, това и ще ядем
    Харесах, Раде, кратко, точно, ясно, нетривиално!
    И горчиво замислящо...
  • Тук някой е пропуснал да попита берат ли се камъните Разпознаваем си, да знаеш и предвидим.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...