Kaмъни
КАМЪНИ...
И вече ми е някак леко -
виждам края на пътеката...
Имаше цветя по нея,
но камъните - епопея!
Дали е краят?
Не съвсем...
Букет от камъни берем.
© Радка Миндова All rights reserved.
Apr 26, 2014, 9:06 AM
Comments
Comments
-
Такива са пътеките - някъде с цветя, някъде - с камъни... и трябва да се берат. Орисия... -
-
Не само ги берем, но и ги ядем...
Нали така ни се беше заканил Рейгън навремето...
Ама никой не ни е виновен... каквото си посеем, това и ще ядем
Харесах, Раде, кратко, точно, ясно, нетривиално!
И горчиво замислящо... -
Тук някой е пропуснал да попита берат ли се камъните
Разпознаваем си, да знаеш и предвидим.
Editor's choice
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Нека нямаш студени недели! 🇧🇬
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
