Kaмъни
КАМЪНИ...
И вече ми е някак леко -
виждам края на пътеката...
Имаше цветя по нея,
но камъните - епопея!
Дали е краят?
Не съвсем...
Букет от камъни берем.
© Радка Миндова All rights reserved.
КАМЪНИ...
И вече ми е някак леко -
виждам края на пътеката...
Имаше цветя по нея,
но камъните - епопея!
Дали е краят?
Не съвсем...
Букет от камъни берем.
© Радка Миндова All rights reserved.
Разпознаваем си, да знаеш и предвидим.imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...