26.04.2014 г., 9:06

Kaмъни

592 0 4

 

 

                                       КАМЪНИ...

 

                           И вече ми е някак леко -

                           виждам края на пътеката...

                           Имаше цветя по нея,

                           но камъните - епопея!

                           Дали е краят?

                           Не съвсем...

                           Букет от камъни берем.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Миндова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Такива са пътеките - някъде с цветя, някъде - с камъни... и трябва да се берат. Орисия...
  • Дааам, замислих се и аз - няма пътека без камъни.
    Поздрави!
  • Не само ги берем, но и ги ядем...
    Нали така ни се беше заканил Рейгън навремето...
    Ама никой не ни е виновен... каквото си посеем, това и ще ядем
    Харесах, Раде, кратко, точно, ясно, нетривиално!
    И горчиво замислящо...
  • Тук някой е пропуснал да попита берат ли се камъните Разпознаваем си, да знаеш и предвидим.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...