rozza (Радка Миндова)
366 4273
26.04.2014 г., 9:06 ч.

Kaмъни 

  Поезия » Друга
394 0 5

 

 

                                       КАМЪНИ...

 

                           И вече ми е някак леко -

                           виждам края на пътеката...

                           Имаше цветя по нея,

                           но камъните - епопея!

                           Дали е краят?

                           Не съвсем...

                           Букет от камъни берем.

 

 

 

© Радка Миндова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Такива са пътеките - някъде с цветя, някъде - с камъни... и трябва да се берат. Орисия...
  • Дааам, замислих се и аз - няма пътека без камъни.
    Поздрави!
  • Не само ги берем, но и ги ядем...
    Нали така ни се беше заканил Рейгън навремето...
    Ама никой не ни е виновен... каквото си посеем, това и ще ядем
    Харесах, Раде, кратко, точно, ясно, нетривиално!
    И горчиво замислящо...
  • Тук някой е пропуснал да попита берат ли се камъните Разпознаваем си, да знаеш и предвидим.
Предложения
: ??:??