9 jun 2015, 19:50

Камъни

  Poesía
537 0 11

Идва момент, в който усещаш,

че товарът дошъл е в повече.

Изтръпват вече твоите плещи,

да го мъкнеш все нанагорнище.

 

За кратко обмисляш как да постъпиш.

Решаваш. Захвърляш всичко встрани.

Но преди в новата роля да встъпиш,

помисли: как си постъпвал преди.

 

Всяко камъче слагаше в джоба.

А с тях те замеряха често.

Нямаха страх дори и от Бога.

Да те корят беше по- лесно.

 

Събери всички камъни техни.

Застели си пътека от тях.

Те нека в калта да си газят.

Това няма да бъде твой грях.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Патриция! И на теб, Младен!
    Виж... аз искам да го кажа простичко: нека се постараем от камъните на чуждата злоба, завист и др. такива, да се абстрахираме. Червеят на злобата гризе тях, не нас.
  • "Те нека в калта да си газят.

    Това няма да бъде твой грях."....Това е...
  • Оригинално и изстрадано стихотворение си написал, Ник! Поздравявам те!
    Съумял си да трансформираш мъдростта в поезия. Това се визуализира експлицитно от отличния финал - за мен едно поетично откритие.

    Желая ти нови успехи!
  • А аз се радвам, че ви е харесал!
  • Ник, прекрасно си го казал!: "Нямаха страх дори и от Бога. Да те корят беше по- лесно." Такава е нашата действителност, но финалът ти просто е уникален!!! Радвам се, че прочетох стихотворението ти!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...