nikjelev (Ник Желев)
283 955
9 jun 2015, 19:50

Камъни 

  Poesía
389 0 11

Идва момент, в който усещаш,

че товарът дошъл е в повече.

Изтръпват вече твоите плещи,

да го мъкнеш все нанагорнище.

 

За кратко обмисляш как да постъпиш.

Решаваш. Захвърляш всичко встрани.

Но преди в новата роля да встъпиш,

помисли: как си постъпвал преди.

 

Всяко камъче слагаше в джоба.

А с тях те замеряха често.

Нямаха страх дори и от Бога.

Да те корят беше по- лесно.

 

Събери всички камъни техни.

Застели си пътека от тях.

Те нека в калта да си газят.

Това няма да бъде твой грях.

 

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Патриция! И на теб, Младен!
    Виж... аз искам да го кажа простичко: нека се постараем от камъните на чуждата злоба, завист и др. такива, да се абстрахираме. Червеят на злобата гризе тях, не нас.
  • "Те нека в калта да си газят.

    Това няма да бъде твой грях."....Това е...
  • Оригинално и изстрадано стихотворение си написал, Ник! Поздравявам те!
    Съумял си да трансформираш мъдростта в поезия. Това се визуализира експлицитно от отличния финал - за мен едно поетично откритие.

    Желая ти нови успехи!
  • А аз се радвам, че ви е харесал!
  • Ник, прекрасно си го казал!: "Нямаха страх дори и от Бога. Да те корят беше по- лесно." Такава е нашата действителност, но финалът ти просто е уникален!!! Радвам се, че прочетох стихотворението ти!
  • Благодаря ви Стойне, Рени!
    Красив да е денят ви!
  • Ник!!! Поздрав и от мен, много те харесах тук! Абе..въобще си те харесвам
  • Чудесна творба, която те кара да поумуваш!Ако само товара искаш да намалиш, то изхвърли малките камъчета и продължи напред без товара си!
    Искаш ли да докажеш на какво си способен...тогава - за малките прашка вземи и цели се докато свършат!
    По-големите - с мъка търкулни, те сами ще ги стигнат. Предполагам, че още са в блатото.
    Поздравление за творбата и ведър ден за автора и!
  • Благодаря ви, приятели! Влад, аз никога не се примирявам!
  • Идва момент, в който усещаш,
    че товарът дошъл е в повече.
    Изтръпват вече твоите плещи,
    да го мъкнеш все нанагорнище.
    Чудесен стих!
  • Ти внимавай с токчетата...
    Стават сакатлъци по калдаръма.
Propuestas
: ??:??