9.06.2015 г., 19:50 ч.
Камъни
Идва момент, в който усещаш,
че товарът дошъл е в повече.
Изтръпват вече твоите плещи,
да го мъкнеш все нанагорнище.
За кратко обмисляш как да постъпиш.
Решаваш. Захвърляш всичко встрани.
Но преди в новата роля да встъпиш,
помисли: как си постъпвал преди.
Всяко камъче слагаше в джоба.
А с тях те замеряха често.
Нямаха страх дори и от Бога.
Да те корят беше по- лесно.
Събери всички камъни техни.
Застели си пътека от тях.
Те нека в калта да си газят.
Това няма да бъде твой грях.
© Ник Желев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"Те нека в калта да си газят.
Това няма да бъде твой грях."....Това е... -
Оригинално и изстрадано стихотворение си написал, Ник! Поздравявам те!
Съумял си да трансформираш мъдростта в поезия. Това се визуализира експлицитно от отличния финал - за мен едно поетично откритие.
Желая ти нови успехи! -
А аз се радвам, че ви е харесал!
-
Ник, прекрасно си го казал!: "Нямаха страх дори и от Бога. Да те корят беше по- лесно." Такава е нашата действителност, но финалът ти просто е уникален!!! Радвам се, че прочетох стихотворението ти!
-
Благодаря ви Стойне, Рени!
Красив да е денят ви! -
Ник!!! Поздрав и от мен, много те харесах тук! Абе..въобще си те харесвам
-
Чудесна творба, която те кара да поумуваш!Ако само товара искаш да намалиш, то изхвърли малките камъчета и продължи напред без товара си!
Искаш ли да докажеш на какво си способен...тогава - за малките прашка вземи и цели се докато свършат!
По-големите - с мъка търкулни, те сами ще ги стигнат. Предполагам, че още са в блатото.
Поздравление за творбата и ведър ден за автора и! -
Благодаря ви, приятели! Влад, аз никога не се примирявам!
-
Идва момент, в който усещаш,
че товарът дошъл е в повече.
Изтръпват вече твоите плещи,
да го мъкнеш все нанагорнище.
Чудесен стих! -
Ти внимавай с токчетата...
Стават сакатлъци по калдаръма.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Виж... аз искам да го кажа простичко: нека се постараем от камъните на чуждата злоба, завист и др. такива, да се абстрахираме. Червеят на злобата гризе тях, не нас.