Камъни

Поэзия

538 0 11

Идва момент, в който усещаш,

че товарът дошъл е в повече.

Изтръпват вече твоите плещи,

да го мъкнеш все нанагорнище.

За кратко обмисляш как да постъпиш.

Решаваш. Захвърляш всичко встрани.

Но преди в новата роля да встъпиш,

помисли: как си постъпвал преди.

Всяко камъче слагаше в джоба.

А с тях те замеряха често.

Нямаха страх дори и от Бога.

Да те корят беше по- лесно.

Събери всички камъни техни.

Застели си пътека от тях.

Те нека в калта да си газят.

Това няма да бъде твой грях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

nikjelev (Ник Желев)

Благодаря Патриция! И на теб, Младен!
Виж... аз искам да го кажа простичко: нека се постараем от камъните на чуждата злоба, завист и др. такива, да се абстрахираме. Червеят на злобата гризе тях, не нас.

2015-06-10T19:26:43+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

"Те нека в калта да си газят.

Това няма да бъде твой грях."....Това е...

2015-06-10T19:10:40+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Оригинално и изстрадано стихотворение си написал, Ник! Поздравявам те!
Съумял си да трансформираш мъдростта в поезия. Това се визуализира експлицитно от отличния финал - за мен едно поетично откритие.

Желая ти нови успехи!

2015-06-10T19:08:20+03:00
nikjelev (Ник Желев)

А аз се радвам, че ви е харесал!

2015-06-10T12:15:22+03:00
rumbic (Руми)

Ник, прекрасно си го казал!: "Нямаха страх дори и от Бога. Да те корят беше по- лесно." Такава е нашата действителност, но финалът ти просто е уникален!!! Радвам се, че прочетох стихотворението ти!

2015-06-10T12:10:25+03:00