8 sept 2010, 0:14

Канибал...

  Poesía
1.1K 0 0

Човекоядецо, защо си вечно гладен -
за плът? За рими и за мисъл.
Пируваш с думите - охранен
и стихове потайни до насита.
С горчивата реалност вечер се събличаш,

 хвърляш  там на пода обичта.
А римите пред тебе коленичат -
деца, окъпани в греха.
В мечтите си неповторимо скучен.

Мечтаеш ли за свят на колела
и твоят меч в центъра забучен
с триумф над цялата "земя".
Яж и  Пий от думите ми тварни -
горчиви са, понякога дори лютят.
Събличай ме с очите кръвожадни,
докато от болка почнат да смърдят.
Изяш отровното ми - Милост! - в рими,
преди да вкусиш жилавата плът.
От истината до покорното - без сили,
поезията ми нарамил си на гръб.
Небрежно с кръстени ръце,
потропваш с крак, единствен господар
на птичките с искрено сърце
жесток и в любовта си - Канибал.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...