Изяжте ме. Голяма съм. Ще стигна
глада ви кръвожаден да заситя.
За всекиго ще има късче стигма –
паспортът ви за рая на душите.
Разкъсайте. Без жалост. На парчета.
Засейте ме в безплодните си ниви.
Кръвта ми във граали разсипете -
аз пак ще съм от живите по-жива.
Напити и засѝтени, доволни,
че няма прах от тленното ми тяло.
Но нощем гузната ви съвест болна
ще зъзне под дебело одеяло.
А аз ще съм ви сламката в окото,
катранът ще съм в кацата с меда ви.
Не ми е мъчно никак за живота,
щом краят му от вас ще ме избави.
© Мая Попова Todos los derechos reservados
Идва ми на ум"Кучетата лаят, керванът си върви"Не си струва човек да обръща внимание на завистливите бездарници... От мен БРАВО!