10.12.2014 г., 12:20  

Канибалско

1.9K 0 12

Изяжте ме. Голяма съм. Ще стигна
глада ви кръвожаден да заситя.
За всекиго ще има късче стигма –
паспортът ви за рая на душите.
Разкъсайте. Без жалост. На парчета.
Засейте ме в безплодните си ниви.
Кръвта ми във граали разсипете -
аз пак ще съм от живите по-жива.
Напити и засѝтени, доволни,
че няма прах от тленното ми тяло.
Но нощем гузната ви съвест болна
ще зъзне под дебело одеяло.
А аз ще съм ви сламката в окото,
катранът ще съм в кацата с меда ви.
Не ми е мъчно никак за живота,
щом краят му от вас ще ме избави.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много разтърсващо, поетичен шамар за съвестта(ако имат такава)
    Идва ми на ум"Кучетата лаят, керванът си върви"Не си струва човек да обръща внимание на завистливите бездарници... От мен БРАВО!
  • хубава поезия!
  • Продължавай в същия дух!И на мен ми идват едни такива,но не съм на тази висота!
  • Иде ред да изОкаш... Прекрасно го правиш, Маич!
    Обаче! Ти знаеш, че си Голяма хапка!
    Не си за всяка уста - някои са се убедили лично!
  • Наперено,нахакано до гняв.
    дотук добре,(но чак пък във менюто)
    Тегли им майна,сритай ги отзад,
    но не в устата на такива парвенюта.
    Те няма да усетят аромата
    на младо вино с привкус на папая,
    на френско сирене в плато върху салата
    Не мой се жертва.Чуеш ли ме Мая!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...