3 may 2023, 9:18

Кантарче за душата на Човека

  Poesía
393 0 0

КАНТАРЧЕ ЗА ДУШАТА НА ЧОВЕКА

 

Една женица с мъничко кантарче на Главната ме викна във зори:

– Ела да те претегля, мило старче, не ти ща! – каза, – никакви пари.

Качих се – и стрелката с тъжен пукот се разлюля под мен насам-натам,

седемдесет кила с таланта – бруто! – и повече отгоре – нито грам.

Женицата погледна ме под вежди: – По-лек от ангел в Рая си почти!

Мълчах – торбенце с кокали, с надежди, с възторзи, упования, мечти.

 

Еех, някога! – когато бях по-младо, на всяко място – камък! – си тежах.

Каквото надробих, си го изядох – по-тежък от сълза, по-лек от смях.

Преди да литна – пухче от глухарче, във шепата ѝ скрих една пара̀ –

а тя: – Сполай ти, – рече, – мило старче! – замислена, тъй тиха и добра.

Щом слязох – и в кантарчето полека стрелката тихо скръцна подир мен.

Кантарче за душата на човека! – дано светът измисли някой ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...