3.05.2023 г., 9:18

Кантарче за душата на Човека

389 0 0

КАНТАРЧЕ ЗА ДУШАТА НА ЧОВЕКА

 

Една женица с мъничко кантарче на Главната ме викна във зори:

– Ела да те претегля, мило старче, не ти ща! – каза, – никакви пари.

Качих се – и стрелката с тъжен пукот се разлюля под мен насам-натам,

седемдесет кила с таланта – бруто! – и повече отгоре – нито грам.

Женицата погледна ме под вежди: – По-лек от ангел в Рая си почти!

Мълчах – торбенце с кокали, с надежди, с възторзи, упования, мечти.

 

Еех, някога! – когато бях по-младо, на всяко място – камък! – си тежах.

Каквото надробих, си го изядох – по-тежък от сълза, по-лек от смях.

Преди да литна – пухче от глухарче, във шепата ѝ скрих една пара̀ –

а тя: – Сполай ти, – рече, – мило старче! – замислена, тъй тиха и добра.

Щом слязох – и в кантарчето полека стрелката тихо скръцна подир мен.

Кантарче за душата на човека! – дано светът измисли някой ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....