22 nov 2018, 8:34

Капан 

  Poesía » Otra
516 6 11

Държи, на думи и дела,
захвата на човешката ми клетва.
Понякога проклинам младостта,
за вдигнатата нависоко летва.
 

Как, с болката във всяка кост,
да я прескоча, без да я съборя?

Та аз съм само някакъв си гост,

поискал, с чиста съвест, да вечеря

 

с онези, пред които се заклех

когато се печеше хляба,

и участта на пътя си приех…

Нима се чувствам в силата си слаба?

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??