Капан за мечти
Искам да излея реката,
която е превзела душата ми.
Искам да запълня празнината,
която е заместила сърцето ми.
Изглежда лесно да сбъдна желаното,
но само така си изглежда.
Морфей ме прегръща и само понякога
тъгата за малко се разрежда.
Не ми се събужда понякога.
Просто не ми се събужда.
Колкото и години в сън да остана,
дори от досада не ми се събужда.
Как да живея нормално,
когато мислите бродещи
бързат да надбягат нозете ми?
Искам рокля, която да бъде
само и единствено бяла.
Искам рожба, която
Слънцето с лъчи е обляло.
Много искам. Това пределно е ясно,
но всъщност дали много искам
или просто на мен не ми е ясно...
Не искам да става следобед,
защото е близо до вечерта.
Тогава тъгата ме омагьосва
и вплита в ужасна тъма.
Не искам да става следобед,
защото чудовище в мен се пробужда.
Тогава дори любовта не помага
да спра свирепата нужда.
Не искам да настъпва вечер,
защото тя носи само порочна наслада.
Насладата прилича на кошмарна досада.
която е превзела душата ми.
Искам да запълня празнината,
която е заместила сърцето ми.
Изглежда лесно да сбъдна желаното,
но само така си изглежда.
Морфей ме прегръща и само понякога
тъгата за малко се разрежда.
Не ми се събужда понякога.
Просто не ми се събужда.
Колкото и години в сън да остана,
дори от досада не ми се събужда.
Как да живея нормално,
когато мислите бродещи
бързат да надбягат нозете ми?
Искам рокля, която да бъде
само и единствено бяла.
Искам рожба, която
Слънцето с лъчи е обляло.
Много искам. Това пределно е ясно,
но всъщност дали много искам
или просто на мен не ми е ясно...
Не искам да става следобед,
защото е близо до вечерта.
Тогава тъгата ме омагьосва
и вплита в ужасна тъма.
Не искам да става следобед,
защото чудовище в мен се пробужда.
Тогава дори любовта не помага
да спра свирепата нужда.
Не искам да настъпва вечер,
защото тя носи само порочна наслада.
Насладата прилича на кошмарна досада.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надя Христова Todos los derechos reservados
