Капан за мечти
Искам да излея реката,
която е превзела душата ми.
Искам да запълня празнината,
която е заместила сърцето ми.
Изглежда лесно да сбъдна желаното,
но само така си изглежда.
Морфей ме прегръща и само понякога
тъгата за малко се разрежда.
Не ми се събужда понякога.
Просто не ми се събужда.
Колкото и години в сън да остана,
дори от досада не ми се събужда.
Как да живея нормално,
когато мислите бродещи
бързат да надбягат нозете ми?
Искам рокля, която да бъде
само и единствено бяла.
Искам рожба, която
Слънцето с лъчи е обляло.
Много искам. Това пределно е ясно,
но всъщност дали много искам
или просто на мен не ми е ясно...
Не искам да става следобед,
защото е близо до вечерта.
Тогава тъгата ме омагьосва
и вплита в ужасна тъма.
Не искам да става следобед,
защото чудовище в мен се пробужда.
Тогава дори любовта не помага
да спра свирепата нужда.
Не искам да настъпва вечер,
защото тя носи само порочна наслада.
Насладата прилича на кошмарна досада.
която е превзела душата ми.
Искам да запълня празнината,
която е заместила сърцето ми.
Изглежда лесно да сбъдна желаното,
но само така си изглежда.
Морфей ме прегръща и само понякога
тъгата за малко се разрежда.
Не ми се събужда понякога.
Просто не ми се събужда.
Колкото и години в сън да остана,
дори от досада не ми се събужда.
Как да живея нормално,
когато мислите бродещи
бързат да надбягат нозете ми?
Искам рокля, която да бъде
само и единствено бяла.
Искам рожба, която
Слънцето с лъчи е обляло.
Много искам. Това пределно е ясно,
но всъщност дали много искам
или просто на мен не ми е ясно...
Не искам да става следобед,
защото е близо до вечерта.
Тогава тъгата ме омагьосва
и вплита в ужасна тъма.
Не искам да става следобед,
защото чудовище в мен се пробужда.
Тогава дори любовта не помага
да спра свирепата нужда.
Не искам да настъпва вечер,
защото тя носи само порочна наслада.
Насладата прилича на кошмарна досада.
© Надя Христова All rights reserved.
