Искам да излея реката,
която е превзела душата ми.
Искам да запълня празнината,
която е заместила сърцето ми.
Изглежда лесно да сбъдна желаното,
но само така си изглежда.
Морфей ме прегръща и само понякога
тъгата за малко се разрежда.
Не ми се събужда понякога.
Просто не ми се събужда.
Колкото и години в сън да остана,
дори от досада не ми се събужда. ...