18 апр. 2008 г., 00:10

Капан за мечти

1.8K 0 2
Искам да излея реката,
която е превзела душата ми.
Искам да запълня празнината,
която е заместила сърцето ми.
Изглежда лесно да сбъдна желаното,
но само така си изглежда.
Морфей ме прегръща и само понякога
тъгата за малко се разрежда.
Не ми се събужда понякога.
Просто не ми се събужда.
Колкото и години в сън да остана,
дори от досада не ми се събужда.
Как да живея нормално,
когато мислите бродещи
бързат да надбягат нозете ми?
Искам рокля, която да бъде
само и единствено бяла.
Искам рожба, която
Слънцето с лъчи е обляло.
Много искам. Това пределно е ясно,
но всъщност дали много искам
или просто на мен не ми е ясно...
Не искам да става следобед, 
защото е близо до вечерта.
Тогава тъгата ме омагьосва
и вплита в ужасна тъма.
Не искам да става следобед,
защото чудовище в мен се пробужда.
Тогава дори любовта не помага
да спра свирепата нужда.
Не искам да настъпва вечер,
защото тя носи само порочна наслада.
Насладата прилича на кошмарна досада.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...