18 апр. 2008 г., 00:10

Капан за мечти

1.8K 0 2
Искам да излея реката,
която е превзела душата ми.
Искам да запълня празнината,
която е заместила сърцето ми.
Изглежда лесно да сбъдна желаното,
но само така си изглежда.
Морфей ме прегръща и само понякога
тъгата за малко се разрежда.
Не ми се събужда понякога.
Просто не ми се събужда.
Колкото и години в сън да остана,
дори от досада не ми се събужда.
Как да живея нормално,
когато мислите бродещи
бързат да надбягат нозете ми?
Искам рокля, която да бъде
само и единствено бяла.
Искам рожба, която
Слънцето с лъчи е обляло.
Много искам. Това пределно е ясно,
но всъщност дали много искам
или просто на мен не ми е ясно...
Не искам да става следобед, 
защото е близо до вечерта.
Тогава тъгата ме омагьосва
и вплита в ужасна тъма.
Не искам да става следобед,
защото чудовище в мен се пробужда.
Тогава дори любовта не помага
да спра свирепата нужда.
Не искам да настъпва вечер,
защото тя носи само порочна наслада.
Насладата прилича на кошмарна досада.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...