18.04.2008 г., 0:10

Капан за мечти

1.8K 0 2
Искам да излея реката,
която е превзела душата ми.
Искам да запълня празнината,
която е заместила сърцето ми.
Изглежда лесно да сбъдна желаното,
но само така си изглежда.
Морфей ме прегръща и само понякога
тъгата за малко се разрежда.
Не ми се събужда понякога.
Просто не ми се събужда.
Колкото и години в сън да остана,
дори от досада не ми се събужда.
Как да живея нормално,
когато мислите бродещи
бързат да надбягат нозете ми?
Искам рокля, която да бъде
само и единствено бяла.
Искам рожба, която
Слънцето с лъчи е обляло.
Много искам. Това пределно е ясно,
но всъщност дали много искам
или просто на мен не ми е ясно...
Не искам да става следобед, 
защото е близо до вечерта.
Тогава тъгата ме омагьосва
и вплита в ужасна тъма.
Не искам да става следобед,
защото чудовище в мен се пробужда.
Тогава дори любовта не помага
да спра свирепата нужда.
Не искам да настъпва вечер,
защото тя носи само порочна наслада.
Насладата прилича на кошмарна досада.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...