10 ago 2011, 9:27

Капани за вятър

  Poesía
827 0 6

Един от нас не съществува.
Ти истински ли си?
Прах и театър,
вятър и свраки,
крачещи, крякащи
свраки по вятъра.

Крача и аз с вятър в ръката.
Аз ли съм истинска?
Аз или вятърът?

Искам да чуя
Гласa на България.
Виждам праха,
виждам театъра,
викам със свраките,
бягам по вятъра.
Чувам гласа,
не е на България...

Бягаш и ти с вятър в ръката.
Ти ли си истински?
Ти или вятърът...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, ама си го казала!
    Харесва ми !
  • Оплаквачите на България???
    Ти... сериозно ли?
    Явно съм създала доста грешно впечатление, прозрението ми е положителен резултат от коментара ти. Ще си взема поука и ще поработя върху езика си.
    Благодаря!
  • Просто заглавието е много силно!
    Та за това...но...Къде, откъде, и от кого искаш да чуеш гласа на България?! Твоят глас не е ли един от него? Ти не си ли струна от гласните му струни? Си, нали! Тогава се опитай да го прихванеш, настрой сензорите си!
    Нищо злонамерено от мен, разбираш ме!
    Просто много и станаха оплаквачите на България, а тя има нужда от живот, тя не е театър, нито сврака, нито вятър!
  • "Искам да чуя
    Гласa на България.
    Виждам праха,
    виждам театъра,
    викам със свраките,
    бягам по вятъра."

    Разбирам те...и ме боли.
  • Но...?
    Доизкажи се, Евгения, щом съм го публикувала, значи мога да понеса коментари и мнения. В крайна сметка аргументите са важни.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...