10 авг. 2011 г., 09:27

Капани за вятър

832 0 6

Един от нас не съществува.
Ти истински ли си?
Прах и театър,
вятър и свраки,
крачещи, крякащи
свраки по вятъра.

Крача и аз с вятър в ръката.
Аз ли съм истинска?
Аз или вятърът?

Искам да чуя
Гласa на България.
Виждам праха,
виждам театъра,
викам със свраките,
бягам по вятъра.
Чувам гласа,
не е на България...

Бягаш и ти с вятър в ръката.
Ти ли си истински?
Ти или вятърът...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, ама си го казала!
    Харесва ми !
  • Оплаквачите на България???
    Ти... сериозно ли?
    Явно съм създала доста грешно впечатление, прозрението ми е положителен резултат от коментара ти. Ще си взема поука и ще поработя върху езика си.
    Благодаря!
  • Просто заглавието е много силно!
    Та за това...но...Къде, откъде, и от кого искаш да чуеш гласа на България?! Твоят глас не е ли един от него? Ти не си ли струна от гласните му струни? Си, нали! Тогава се опитай да го прихванеш, настрой сензорите си!
    Нищо злонамерено от мен, разбираш ме!
    Просто много и станаха оплаквачите на България, а тя има нужда от живот, тя не е театър, нито сврака, нито вятър!
  • "Искам да чуя
    Гласa на България.
    Виждам праха,
    виждам театъра,
    викам със свраките,
    бягам по вятъра."

    Разбирам те...и ме боли.
  • Но...?
    Доизкажи се, Евгения, щом съм го публикувала, значи мога да понеса коментари и мнения. В крайна сметка аргументите са важни.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...