10 авг. 2011 г., 09:27

Капани за вятър 

  Поэзия
534 0 6

Един от нас не съществува.
Ти истински ли си?
Прах и театър,
вятър и свраки,
крачещи, крякащи
свраки по вятъра.

Крача и аз с вятър в ръката.
Аз ли съм истинска?
Аз или вятърът?

Искам да чуя
Гласa на България.
Виждам праха,
виждам театъра,
викам със свраките,
бягам по вятъра.
Чувам гласа,
не е на България...

Бягаш и ти с вятър в ръката.
Ти ли си истински?
Ти или вятърът...

© Ася Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ех, ама си го казала!
    Харесва ми !
  • Оплаквачите на България???
    Ти... сериозно ли?
    Явно съм създала доста грешно впечатление, прозрението ми е положителен резултат от коментара ти. Ще си взема поука и ще поработя върху езика си.
    Благодаря!
  • Просто заглавието е много силно!
    Та за това...но...Къде, откъде, и от кого искаш да чуеш гласа на България?! Твоят глас не е ли един от него? Ти не си ли струна от гласните му струни? Си, нали! Тогава се опитай да го прихванеш, настрой сензорите си!
    Нищо злонамерено от мен, разбираш ме!
    Просто много и станаха оплаквачите на България, а тя има нужда от живот, тя не е театър, нито сврака, нито вятър!
  • "Искам да чуя
    Гласa на България.
    Виждам праха,
    виждам театъра,
    викам със свраките,
    бягам по вятъра."

    Разбирам те...и ме боли.
  • Но...?
    Доизкажи се, Евгения, щом съм го публикувала, значи мога да понеса коментари и мнения. В крайна сметка аргументите са важни.
  • Прочетох заради заглавието...но....
Предложения
: ??:??