23 mar 2020, 12:32

Капчици 

  Poesía
788 6 9

 

Капчици

 

Тихо и топло се носим в съня,
утро от сняг побеляло е.
Топла е всяка вина.
В хладния страх полудяла е.
Много години, откакто реших
писъкът в мен да е приказен.
Има ли ужас гръмовно горчив,
нека рисуван в картина е.
Стъпките в спомена светло тежат,
там чудеса приютяваме.
Нека разтапя сънят 

сини души с просияване.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нежни капчици...!!!
  • Много е топличко и сияещо тук! Дори тъмните нюанси от живота изпъкват със светлото в тях.
  • Patrizzia (Надежда Ангелова) Радост е за мен такъв прочит.
    Dendu89 (Дени)
    vega666 (Младен Мисана) Ще си помисля. Още не мога да преценя
    Ангелче13 (Паднал ангел) Много се радвам, че са ти харесали сините души.
    Петър1 (Петър Димитров) Винаги, когато говори/пише човек, има скрито „Аз“. Радвам се, ако тук е в разумно неегоцентрично количество.
    Ranrozar (Стойчо Станев) Много се радвам!
    palenka (Пепи) Радвам се, че усети мелодията на капчиците.
    iskra1979 (Dead profile) Ако ти се занимава, прочети текста още един-два пъти с мисълта за небе, космос, природа, свързаност, капчици на фона на небе, стапяне и т.н. „Просияване“ в обичайния смисъл (има „просиявам“ в онлайн речниците) - „сияние“, „начало на сияние“, „кратко сияние“, както ти харесва (мисли си за гореизброените елементи и за слънцето). Ако не се получава въздействие и цялостна картина - грешката е моя за недостатъчната яснота. Обичам особеното, многопластовото писане, дву- и многосмислия.
  • Kaп, кап... напевно и приятно,,, Поздравления!
  • Харесва ми!
  • Думите са внимателно подбрани, и преживени. Търсех да намеря някъде баналното “Аз”, което всеки слага където му падне в стихове и проза. Не го намерих тук.
  • Това е едно истинско бисерче, или ако ми е позволено да се изразя така - едно поетично бижу. Именно благодарение на тези кратки форми навремето забелязах колко си талантлива в поезията Йоана. Поздравявам те! Моят слух е донякъде опорочен от усета за мелодия. Затова си прочетох стиха в леко редактирана форма:

    Капчици

    Тихо и топло се носим в съня,
    утро от сняг побеляло е.
    Топла е, топла е всяка вина.
    В хладния страх полудяла е.
    Много години, откакто реших
    писъкът в мен да е приказен.
    Има ли ужас гръмовно горчив,
    нека рисуван в картина е.
    Стъпките в спомена светло тежат,
    там чудеса приютяваме.
    Нека разтапя, разтапя сънят

    сини души с просияване.

    Запазила си тази първичност и чистота на изказа, които раждат голямата поезия. Приеми искреното ми възхищение за творбата!
  • "Има ли ужас гръмовно горчив,
    нека рисуван в картина е"

    Чудесно е.
  • Разкош!
Propuestas
: ??:??