23.03.2020 г., 12:32

Капчици

1.2K 6 9

 

Капчици

 

Тихо и топло се носим в съня,
утро от сняг побеляло е.
Топла е всяка вина.
В хладния страх полудяла е.
Много години, откакто реших
писъкът в мен да е приказен.
Има ли ужас гръмовно горчив,
нека рисуван в картина е.
Стъпките в спомена светло тежат,
там чудеса приютяваме.
Нека разтапя сънят 

сини души с просияване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нежни капчици...!!!
  • Много е топличко и сияещо тук! Дори тъмните нюанси от живота изпъкват със светлото в тях.
  • Patrizzia (Надежда Ангелова) Радост е за мен такъв прочит.
    Dendu89 (Дени)
    vega666 (Младен Мисана) Ще си помисля. Още не мога да преценя
    Ангелче13 (Паднал ангел) Много се радвам, че са ти харесали сините души.
    Петър1 (Петър Димитров) Винаги, когато говори/пише човек, има скрито „Аз“. Радвам се, ако тук е в разумно неегоцентрично количество.
    Ranrozar (Стойчо Станев) Много се радвам!
    palenka (Пепи) Радвам се, че усети мелодията на капчиците.
    iskra1979 (Dead profile) Ако ти се занимава, прочети текста още един-два пъти с мисълта за небе, космос, природа, свързаност, капчици на фона на небе, стапяне и т.н. „Просияване“ в обичайния смисъл (има „просиявам“ в онлайн речниците) - „сияние“, „начало на сияние“, „кратко сияние“, както ти харесва (мисли си за гореизброените елементи и за слънцето). Ако не се получава въздействие и цялостна картина - грешката е моя за недостатъчната яснота. Обичам особеното, многопластовото писане, дву- и многосмислия.
  • Kaп, кап... напевно и приятно,,, Поздравления!
  • Харесва ми!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...